Test Friends

Podkova Regular, 16/18. He got three Guide Michelin strs after six months. He was awarded with “The Best Chef in the World”. Bjorn Frantzen has just started We been in Stockholm to meet him…

 

BY JOHAN CARLSSON. PHOTOGRAPHY LENNART DUREHE

 

Pod­ko­va Reg­u­lar 12/14. е като роман, епична сага, пълна със събития и цветни личности, продължаваща повече от четири века. Шато д’Икем е почти английско. През Средновековието всъщност имението е принадлежало на английския крал, който е бил също така и херцог на Аквитания по онова време. През 1453 г. Югозападна Франция отново става владение на френската корона при Шарл VII и оттогава си е все френска. Век и половина по късно, през 1593 г., наследникът на местно благородническо семейство Жак Соваж получава феодалната власт над Икем. Архивите на департамент Жиронд, както и тези на замъка показват, че по това време вече съществуват специални практики за производство на вино и късни реколти. Няколко години по-късно фамилията Соваж построява замъка и търпеливо се заема със създаването на днешните лозя парцел по парцел. Семейството става едноличен собственик на Икем през 1711 г., при управлението на Луи XIV (по това време то вече е получило благороднически статут). През 1785 г. Франсоаз Жозефин дьо Соваж д’Икем се омъжва за граф Луи Амеде дьо Люр-Салюс. Три години по-късно, през 1788 г., графът умира след инцидент при езда. Така младата му вдовица се превръща в глава на семейството и показва изключителни умения в управлението на имението.

Виното вече е високо оценено от прочути познавачи от онова време като Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон. Франсоаз Жозефин е яростен опонент на Френската революция и два пъти е хвърляна в затвора, но успява да запази фамилната собственост и да осигури просперитета на Икем. Тя построява нова винарска изба през 1826 г. заедно със своя иконом Гаро – дръзка стъпка по онова време – и така превръща имението в истински бизнес и разширява международната му репутация. Докато тя е начело на Икем, е усъвършенстван методът за бране на няколко етапа

Удоволствието от опитването на „Икем” е трудно да се опише. Виното предлага множество добре балансирани сложни аромати, които с времето създават дори още по-голяма хармония помежду си. Впечатлението напомня за цитат от Фредерик Дар: „Тишината след музика на Моцарт, в която слушателят остава проникнат от музиката”. Това означава, че „Шато д’Икем” остава на небцето забележително дълго време, давайки уникално, удължено удоволствие. Има чудесен израз на френски, който описва изключително дългия послевкус на „Икем”: Il fait la queue du paon – ”Разперва се като опашка на паун”

Историята на Шато д’Икем е като роман, епична сага, пълна със събития и цветни личности, продължаваща повече от четири века. Шато д’Икем е почти английско. През Средновековието всъщност имението е принадлежало на английския крал, който е бил също така и херцог на Аквитания по онова време. През 1453 г. Югозападна Франция отново става владение на френската корона при Шарл VII и оттогава си е все френска. Век и половина по късно, през 1593 г., наследникът на местно благородническо семейство Жак Соваж получава феодалната власт над Икем. Архивите на департамент Жиронд, както и тези на замъка показват, че по това време вече съществуват специални практики за производство на вино и късни реколти. Няколко години по-късно фамилията Соваж построява замъка и търпеливо се заема със създаването на днешните лозя парцел по парцел. Семейството става едноличен собственик на Икем през 1711 г., при управлението на Луи XIV (по това време то вече е получило благороднически статут). През 1785 г. Франсоаз Жозефин дьо Соваж д’Икем се омъжва за граф Луи Амеде дьо Люр-Салюс. Три години по-късно, през 1788 г., графът умира след инцидент при езда. Така младата му вдовица се превръща в глава на семейството и показва изключителни умения в управлението
на имението.

Виното вече е високо оценено от прочути познавачи от онова време като Томас Джеферсън и Джордж Вашингтон. Франсоаз Жозефин е яростен опонент на Френската революция и два пъти е хвърляна в затвора, но успява да запази фамилната собственост и да осигури просперитета на Икем. Тя построява нова винарска изба през 1826 г. заедно със своя иконо